Досието на Сара Мейсън Скот

by **Balthazar** Нед Сеп 25, 2011 4:16 am

Вид
Човек

Име
Сара Мейсън Скот

Години
18

Родно място
Джаксънвийл

Семейство
Майка - София, Баща - Едгар

Досието на Сара Мейсън Скот Images?q=tbn:ANd9GcQoFkoIOaS9KA-4dUUD7l_QBGAPAiMyLnC__zulXIWguvr3BKLT

Досието на Сара Мейсън Скот Images?q=tbn:ANd9GcQoFkoIOaS9KA-4dUUD7l_QBGAPAiMyLnC__zulXIWguvr3BKLT

Характер
Тиха и добродушна, но понякога човек не може да я Може би това е най-непредсказуемото създание, което някога е съществувало. Решенията й се менят толкова бързо, че е трудно да разбереш какво мисли дори и да четеш мислите й. Когато я заговориш веднага ще осъзнаеш що за човек е. Макар й да не говори много тя казва това, което трябва. Може би така смята за редно или просто е твърде предпазлива към околните и светът. Има моменти, в които казва това, което искаш да знаеш изопачено от истината, но това никога не го прави лъжа. Предразположиш ли я , за да се отпусне става приятно бъбрива, но никога не говори за себе си. Обикновено се шегува с нещо или се държи странно грубо, а това определено означава, че става нещо. Тъмнокосата е потайна, смята, че ако сподели с някого ще го натовари или че няма да успее да разреши проблема си, в крайна сметка е безсмислено. Често прикрива емоциите си, само за да си спести глуповатите въпроси от сорта "Какво има ?" "Добре ли си ?"

Силни страни
Тя е добронамерен човек и рядко мисли лошото на някого, но все още не осъзнава в какъв свят живее, а това е много, много опасно. Гледа да помогне на човек в нужда, но понякога е много непредсказуема и твърдоглава. Това всъщност е добра черта. Като се замисли човек танците са нейният живот. Погледнеш ли я само за миг ще ти се прииска да останеш и просто да я гледаш без възможността да отвърнеш поглед.

Слаби страни
Понякога е много плашлива. Не, не става въпрос за обичайните неща от които човек наистина би имал основателна причина да се бои, а за дребни и неуместни неща. Най-големият й страх е от паяци и други паякообразни буболечки. Знае за съществуването на може би всяко едно създание на земята, но това не я кара да се страхува, а напротив. Любопитството й е една от най-лошите черти, което би било проблем при повечето хора, но Сара... Сара и нейните директни и неуместни въпроси.

Кратка предистория

13 Септември, 2011

Тихото проскърцване на голямата дървена врата наруши тишината, просмукала се във всяко кътче на огромното имение. Девойката пристъпи плахо в огромната зала, оградена от всички страни с прозорци вместо стени. Дори таванът представляваше стъклен купол, разкриващ пред очите невероятната гледка на нощното, осеяно със звезди, небе. Луната - съвършено кръгла, придаваше красив , сребърен и тайнствен отенък на местата, докоснати от нежната й светлина. Сара тръгна напред, а живите й, искрящи очи сякаш опитваха да поберат колкото е възможно повече от хипнотизиращата обстановка. В този момент сърцето й трепкаше като криле на пеперуда, а усмивката която не слизаше от мургавото й лице, изразяваше две емоции - тъга и радост. Момичето бръкна в джоба на суитчера си и извади оттам малко ключе. Приближи се до единствената мебел в стаята, а именно шкаф със странна ключалка и внимателно постави ключа в нея. Красива музика се разнесе наоколо. Момичето се засмя звънко и с бавни крачки отиде до средата на помещението. Изведнъж повдигна ръцете си, сякаш се опитваше да достигне от онези звезди, които винаги я наблюдаваха. Изабела се завъртя нежно, а малките й боси крачета пристъпваха толкова безшумно и леко, сякаш летеше. Дългата й, кестенява коса потрепваше при всеки грациозен подскок. Прекрасната мелодия, която в този момент бе завладяла едно сърце, бе едно цяло с девойката. Тоновете става тйу високи, ту ниски и всяка една тяхна промяна бе отразявана от замайващите човешкия разум, движения на момичето. Начинът по който извиваше крехката си снага, по който издигаше за части от секундата във въздуха нозете си, дори фактът, че бе затворила очите оставяйки се в ръцете на усета... Сара излъчваше спокойствие, увереност и в същото време плахост. Погледнеш ли я ще усетиш желанието и огънят, които горяха в душата й. Ще ти се прииска да останеш и просто да я гледаш, без да имаш възможност да откъснеш погледа си от това прелестно същество. Девойката до толкова се бе унесла, че не забеляза ниската , възрастна жена повита с плетена жилетка, която се приближи към нея.
- Невероятна си, мила. - думите изпълнени с любов и възхищение стреснаха момичето и то веднага прекъсна своя танц.
- Благодаря - отвърна тихо като седна уморено на земята.
- Не трябва ли вече да си лягаш ? - попита угрижено възрастната. - Утре те чака дълъг път и си мисля...
- Ще постоя тук още малко - усмихна й се Сара. - Искам да съм сигурна, че изпълнението ми ще бъде блестящо. Мечтая да постъпя в академията още от дете и не мога да се проваля сега.
- Убедена съм, че ще се справиш. - възкликна весело икономката на семейство Скот, след което тихо излезе от стаята. Лека въздишка се откъсна от устните на девойката, когато остана отново сама. Тя се отпусна по гръб и се загледа нагоре, където през стъкления купол, звездите блещукаха по-ясно от всякога.

Юли , 2003

Сара стоеше на красива, обширна, зелена поляна. Усмихвайки се, се любуваше на пъстрото букетче, което държеше в ръцете си. Повдигна го и вдиша дълбоко от опияняващият аромат на горски цветя. Отправи поглед към синьото небе. За миг й се прииска да полети. Да докосне едно от онези пухкави, бели облачета плуващи в необятното пространство. Лек, топъл вятър накара рокличката й да заиграе танцът на вълните. Всичко наоколо започна да трепти. Тихият, нежен шепот на природата долетя до нея, а заедно с него и глас.
- Сара - обърна се. Тя бе почти зад нея. Топлите й красиви, тъмни очи изучаваха грейналото лице на младата Скот . Топлите лъчи докосваха светлата й коса, превръщайки я в златна. Усмивката й предизвикваше тази на Сара. Те просто бяха там, стояха една срещу друга , заедно. Не бяха нужни думи, за да изразят чувствата си. Хванаха се за ръце и звънкият им детски смях се разнесе навсякъде.
- Хвани ме ! - извика Сюзън, най-добрата приятелка на госпожицата, която я наблюдаваше как подскача и се завърта , оприличавайки я на изящна пеперуда. За Изабела, тя бе идеал, всичко което някога е искала да бъде.
- Хванах те. - засмя се , прегръщайки русокосата. Двете се излегнаха уморено на земята, наслаждавайки се на царящото спокойствие.
- Колко е красиво ! - възкликна изумено момичето, оглеждайки най-прекрасното цветче, което някога е виждала в шепите на Сюзън, която й направи знак да се приближи.
- Сарита, нека положим клетва. - думите й учудиха госпожицата.
- Клетва за какво ? - попита нетърпеливо, а сърцето й затрепка от вълнение. Приятелката й се усмихна нежно, както винаги е правила и положи цветчето в косите й. В знак на благодарност Сара й даде букетчето си.
- Сега затвори очи и повтаряй след мен. - заръча и улови ръцете на събеседницата си, заедно започнаха да говорят :
- Заклевам се, че ще постъпим в най-елитната Музикална Академия и ще станем най-добрите танцьорки. Каквото и да стане ще сме винаги заедно !

Септември, 2006

Мрак. Силните дъждовни капки, разбиващи се в земята, се сливаха с горещите сълзи на госпожица Сара. Гледаше я. Бе в ръцете й неподвижна и студена.
- Събуди се ! - прошепна умолително, но думите й се загубиха глухи и нечути от никого. Част от нея умря в онзи ден. Сърцето й бе разбито на милиони парченца.. необратимо. Прегърна я. - Не ме оставяй. Ние се заклехме, помниш ли ? Винаги заедно... - продума през хлиповете си. Болката бе изгаряща, убиваща.

19 Септември 2011
Протегна треперещата си ръка и извади от пазвата си прозрачен медальон, в който бе поставен крехък вишнев цвят.
- Виждаш ли ? - усмихна се тъжно. - Пазя го вече толкова години... Ще те пазя в сърцето си като изпълня нашето обещание... за теб. - въздъхна тихо , отърсвайки се от тъй ясните спомени, запечатали се в съзнанието й. Огледа се. Пред нея се издигаше огромна сграда , състояща се от три крила - западно, северно и южно. В центъра се разпростираше прекрасна градина. Два фонтана огласяваха с тихото си румолене това, сякаш отделено от околния свят кътче. Високите дървета, по чиито клони трептяха стотици листа, хвърляха сянката си наоколо. Интересни декорации допълваха цялата картина. Отвсякъде долитаха развълнувани гласове, примесени със звуците на всевъзможни музикални инструменти. Сара тръгна по дългата, оградена с цветни лехи, алея. Вървеше все направо без да обръща внимание на любопитните погледи, които я следяха. Успяваше да дочуе шушукания от сорта "Коя е ?" "Нова ли е ?", но нямаше намерение да се обръща. Внезапно спря. Усети отдавна забравена болка, вътре в нея. Беше несигурна, уплашена. С мъка удържа напиращите сълзи. Липсваше й... Най-сетне бе стигнала до тук, но без нея...
- Вярваш ли още в мен, Сю ? - запита се впила поглед в изящният изписан със сребърни букви надпис : "Музикална Академия."

Допълнителна информация
- Танцьорка
- Пее и свири на китара
- Не харесва насекоми с изключение на пеперуди
- Би сексуална е
- Пуши, но не пие

Мото
Трагедията на живота не е че свършва толкова скоро, а че чакаме толкова дълго, за да го започнем .

Досието на Сара Мейсън Скот Images?q=tbn:ANd9GcQhHRsGs_AvHX4vL9uW9ChMR9Wd6Eupib14AslWBN-jnfqQavjuTw

Досието на Сара Мейсън Скот Images?q=tbn:ANd9GcQhHRsGs_AvHX4vL9uW9ChMR9Wd6Eupib14AslWBN-jnfqQavjuTw