Къщата на семейство Питърс

by **Faith.** Нед Сеп 25, 2011 12:31 pm

Стаята на Кам :
Къщата на семейство Питърс Blue-Teenage-Boy-Bedroom-Design-495x365

v
Стаята на Фейт :

Къщата на семейство Питърс Zec-boys

by **Cam.** Нед Сеп 25, 2011 12:53 pm

Кам отвори плахо входната врата като надникна с едно око през нея. Беше чисто.
Бавно и много тихо внимателно влезе в коридора, смъкна черното пълто, постави го дървената закачалка, спря се пред огледалото и свали качулката на сивият си суитшърт.
Изпод нея се показа късо постригана гълъбовосива коса. Не знаеше, защо се съгласи с Патрик да си го причини. Така щял да се докаже като бунтар, щял да бъде различен. Косата на приятелят му не бе много бунтарска-просто изглеждаше мазна, спускаше се до раменете му и бе гарваново черна...
Но пък Кам трябваше да си признае, че харесва тази визия. Естественно, на майка му нямаше да се хареса, точно заради това избягваше срещата си с нея.
Според нея това не е е изразяване на същността, а чисто показване на сексуалност, обратна на тази на Кам.
Щеше да е така около месец-месец и нещо, а когато му се наложеше да се сблъска с нея просто щеше да си нахлузи шапка.
Продължи надолу по коридора, оглеждайки се наколо сякаш внимаваше да не го блъсне кола на светофара, и на пръсти тръгна по стълбите.
Подчти стигна до стаята си-мястото на което щеше да е в безопасност. Само няколко метра го деляха от нея, но въпреки това не се знаеше от къде ще изскочи майка му. И в мигът щом си помисли, че вече е спасен вратата пред него се отвори и той се блъсна в някого.
За кратка секунда не можа да отреагира-паниката бе твърде голяма, щеше да умре съвсем скоро, но тя отмина щом съзря Фейт, въпреки, че тя си беше клюкарче.

by **Faith.** Нед Сеп 25, 2011 1:10 pm

Честно да си призная не бях имала по-хубави 5 години от тези. Въпреки че
не помня много от изминалите векове бих класирала тези пет на челната
позиция. Семейството бе страшно добро и естествено не правех много
магарии,само с главата на Кам. Обичах да по тормозвам "малкото си
братче",което в същност доста обичах. Просто не знаех по какъв по-точно
начин. Станах рано сутринта,естествено не бях спала,но се налагаше да
лежа. Бях играла на плей стейшъна на Кам които обожавах да пипам. Той
имаше и хубави дискове музика,които често нощуваха при мен,реших че бе
време да ги занеса в стаята му. Когато влязох видях че малкия отново не
си бе оправи леглото,какво пък щеше да ми длъжник пред мама. Мама..
странно е да го мисля или казвам.Щом оправих леглото му подредих
дисковете и оставих плейстейшънчето на мястото му. Точно когато излязох
се сблъсках с русокосо подобие на брат ми и ми отне само минута за да
осъзная че това си бе той. Дръпнах го бързо в стаята,защото осъзнавах че
мама няма да е много доволна,а мразех когато му се караше.
- Добре. Първо.. - погледнах го - къде за бога ти беше умът? знаеш как ще реагира майка ти. - погледнах го хем притеснено хем доста осъдително. Забелязах че нещо в погледа му издаваше тъга,може би бе очаквал че аз ще го подкрепя както винаги правя.
- Виж.. - приближих се,прокарвайки ръка по косата му - Подкрепям те напълно,просто не искам после да ти се кара за това,знам колко кофти ти става след това. - подсмихнах се леко. - а нали знаеш че като ти е кофти не мога да се бъзикам с теб защото и на мен ми е кофти.

by **Cam.** Нед Сеп 25, 2011 1:39 pm

За миг Фейт зяпна срещу него. Изглежда и на нея не й харесваше това "изразяване на личността".
Дръпна го в стаята му, като затвори зад себе си. Изглеждаше до някъде гневна, но и паникьосана. всякаш нея щяха да я убият, не него.
- Добре. Първо.. - погледнах го - къде за бога ти беше умът?-попита тя като леко сниши глас, но пък ядовитата нотка се долавяше перфектно-Знаеш как ще реагира майка ти.
Знаеше перфектно какво го чака, не бе нужно да му се напомня. Щеше да има крясъци, писъци, обръщане на мебели и голяма вероятност да остане без коса. Всъщност какво бе очаквал от Фейт, че сега се чувстваше толкова разочарован. Че може би ще й хареса, че ще го защити, както винаги прави.
Фейт винаги бе толкова мила, нежна и добра с него, като истинска сестра, а той бе някак отдалечен, студен. Винаги приемаше всичко, което прави тя като задължение за нея-бе осиновена и трябваше да се хареса на всички от семейство Питърс.
Кам пък от своя страна не я приемаше за сестра. Беше просто непозната, отседнала при тях за определен период. Вярно, даваше й повечето неща от стаята си, разкарваше я наляво-надясно, но не влагаше приятни емоции във всичко това.
- Виж..Подкрепям те напълно,просто не искам после да ти се кара за това,знам колко кофти ти става след това.-тя се приближи и прокара финните си пръсти през русата му коса-А нали знаеш че като ти е кофти не мога да се бъзикам с теб защото и на мен ми е кофти.
Кам прибели очи и грубо хвана ръката й. Не му харесваше тази близост. Подчти можеше да усети студеният й дъх по кожата си.
-Никой не иска от теб да се бъзикаш с мен, Фейт...-изсъска той-Това е проява на моята личност. Не мога вечно да съм маминото момченце. Не ме интересува дали ще ме защитаваш или не. Нямам нужда от ангел пазител...камо ли в твое лице, Фейт...

by **Faith.** Нед Сеп 25, 2011 1:47 pm

Смехът ми огласи цялата стая. той не можеше да ме нарани дори и да го искаше. Аз бях кошмар,нещо което не може да бъде наранено толкова лесно. Изтръгнах ръката си от неговата и се подсмихнах обикаляйки го.
- Така ли? бързо забравяш как ти спасих задника от Томас Скот,които едва не те докара в кома от онзи побой. Но естествено за Великият Кам няма нищо друго освен него и неговите интереси на тази земя. - скръстих ръце и застанах на едно място. Чувах мислите му,мислеше ме за кучка.
- Хей,това беше грубо,не съм кучка. - казах иронично .Беше време малкото хлапе да разбере че колкото и да го обичах бях много по-различно нещо от неговия вид,по-различно и по опасно.
- Сънува кошмари нали? - казах самодоволно, дъхът ми се разтегляше из цялото му тяло,макар че бях далеч от него. - как се давиш,защото имаш страх от вода? - подсмихнах се и тръгнах към вратата му,поглеждайки го през рамо.
- Един ден ще ме потърсиш,но точно тогава ще ти обърна гръб както ти винаги си правил. - казах студено и настинах дръжката на врата,а след това я треснах силно след себе си. Слязох в хола и седнах на дивана поставайки краката си върху масата,започнах да премятам каналите съвсем спокойно,чувайки неговите стъпки,без да му обръщам внимание.
- От къде знаеш? - попита ме той втренчено. погледнах го със студен поглед,а след това отново към телевизора,нямаше да му говоря повече.

by **Cam.** Нед Сеп 25, 2011 6:12 pm

Смехът на Фейт се разнесе-висок и дразнещ, изпълнен с някакво напрежение. Заби ноктите си в ръката на Кам, отмествайки я от себе си и тръгна в кръг около него, точно както правеха злодеите по филмите.
- Така ли?-повдигна вежда тя-Бързо забравяш как ти спасих задника от Томас Скот,които едва не те докара в кома от онзи побой.-Фейт вдигна ръце- Но естествено за Великият Кам няма нищо друго освен него и неговите интереси на тази земя.
Тази кучка колко време смяташе да му натяква за тъпият Томас Скот? Това бе преди две години. Щеше да се справи...щом се изправеше от земята и изтриеше кръвта, с която се давеше. Просто Фейт бе прибързала с намесването си.
- Хей,това беше грубо,не съм кучка.-каза момичето, а Кам отстъпи крачка назад като рефлекс
Как за бога бе разбрала какво мисли? Може би го бе казал на глас...?
- Сънува кошмари нали? -попита Фейт карайки го да отстъпи още една крачка назад-как се давиш,защото имаш страх от вода?
Не бе казвал на никой, че го е страх от вода. Всъщност, би трябвало майка му да е забелязала когато бе на десет и го заведе на море, а той се разпищя като момиченце, че иска да си ходи в мигът щом докосна водата. И наистина, тази седмица не спираше да сънува тъмно като нощта. Просто стоеше в нея и го обземаше паника или пък изведнъж започваше да потъва, а не можеше да изплува.
Фейт тръгна към вратата, като попътя се спря и през рамо му каза:
-- Един ден ще ме потърсиш,но точно тогава ще ти обърна гръб както ти винаги си правил.
След това трясна вратата и остави Кам зяпнал след нея.
Цялата тази история...за страхът му, за мислете му. Как знаеше всичко това?
Кам постоя така само миг. Мислите му не се подреждаха колкото и да се мъчеше. Никога не бе вярвал във вампири, върколаци, феи и такива неща.
Вдигна качулката си отново и хукна към хола където завари Фейт, качила краката си на чаената масичка с дистанционно в ръка.

-От къде знаеш?-изпелтечи Кам

Тя се обърна, погледна го презрително и отново се втренчи в телевизора.
-Фейт, какво става?-продължи да настоява той-Обясни ми...моля те. Не съм ли ти братче?
Пробва да вложи непозната нотка на "сладкият Кам", въпреки, че не вярваше от нея да има полза. Не искаше да я ядоса чак толкова. Просто трябваше да спре да се отнася с него всякаш е бебе и зависи от нея. Та той бе мъж. Не би трябвало сестра му, която е по-малка, да се грижи за него.
-От къде знаеш, че ме е страх от вода? От къде знаеш какво сънувам?-гласът му бе едва доловим, пресипнал-Кажи ми, Фейт!

by **Faith.** Нед Сеп 25, 2011 6:24 pm

Обърнах поглед към него.
- Не.. Кам.. не си ми брат.. ти дори не ме имаш за сестра,а за някакъв парцал които през повечето време се опитва да.. няма значение. - отново погледнах към телевизора,а той улови ръката ми,изтръгнах я бързо и го погледнах,а н погледа ми се четяха смесени чувства.
- дори през цялото това време не забеляза че не съм човек.. знам толкова много факти за историята от преди векове назад,че дори най-големите историци все още не ги знаят. - въздъхнах и погледнах към вазата. Концентрирах се върху нея,а тя се пропука,а след минути бе на парчета.
- Аз съм Кошмар. Родена съм на остров Крит,преди векове.. Родителите ми са неизвестни.. Ние,съществата като нас можем да се промъкваме в главите на хората и съществата,да ги убиваме докато спят или просто да играем със съзнанието им. - говорех тихо и бавно така че той да ме разбере,усещах как бавно се изправя от дивана,чак сега усетих че дори в това семейство съм сама и винаги щях да бъда. Погледнах го.
- Огледай се Кам.. в целият град има най-различни същества,а този твоя най-добър приятел които те насърчи да си направиш прическата е върколак,но бас ловя че не знаеше това. не ме вини за това което съм,нито пък ме съди. Прекалено трудно ми е вече. - въздъхнах и се изправих.
- Ето това бе истината. - казах просто и ясно. - А сега просто.. можеш да продължиш да се държиш гадно както винаги и без това съм нищо. - от тгелих се в стаята си където се излегнах на перфектно оправеното легло включвайки ай пода си.

by **Cam.** Нед Сеп 25, 2011 6:50 pm

- Ето това бе истината. - каза Фейт и стана от дивана изключвайки телевизора. - А сега просто.. можеш да продължиш да се държиш гадно както винаги и без това съм нищо.
Тя тръгна спокойно нагоре по стълбите.
Кам усети как краката му се подкосяват, а светът около него се завъртя. Седна на дивана, там където бе преди малко Фейт, и притисна лице в дланите си.
Всичко това звучеше твърде налудничево. Кошмари, върколаци...Сестра му бе..нещо, най-добрият му приятел също. Не искаше дори и да си помисли какво са родителите му. Нима майка му бе нинфа, а баща му магьосник? Дори и не можеше да си го помосли без да му стане смешно, въпреки, че сега не му бе точно до смях.
Може би му се подиграваше. Знаеше, че ще й повярва и сега му връщаше тъпкано за начина, по който се държа преди малко.
Но ако не бе така? Ако казваше истината? Ако всичко около него бе обратното на това, което си е мислел?
Трябваше да разбере какво, за бога, ставаше в дома му. Тръгна към стаята на Фейт, почука на вратата, но щом тя не отговори най-нахално влезе вътре. Тя лежеше на леглото си в компанията на синьо-зеленият си айпод, правейки се че не го вижда. Кам отиде до нея, смъкна внимателно слушалките й с едно ловко движение и седна на почетно растояние от нея.
За миг се вгледа в преплетените си пръсти в скута си, а после пое дълбоко дъх и вдигна поглед към сестра си.
Не знаеше какво да я попита. А да не говорим колко гузен се чувстваше за това преди малко. Просто си помисли колко съжалява, надяваше се че тя ще го чуе. Запита се също дали и не го мрази...глупав въпрос, разбира се че го правеше.
-А..мама и татко?-попита едвам той-Те...какво са?
Замълча изчаквайки отговора на Фейт, но тя не избели и дума.
-Виж, наистина съжалявам. Не знам какво ме прихвана-въздъхна Кам-Не трябваше да се държа така, но...знаеш, че съм тъпак, просто не знам как да се държа с хората, които значат нещо за мен.
О, боже, говореше глупости. Дано само не прочетеше мислите му-щеше да си умре от смях.

by **Faith.** Нед Сеп 25, 2011 7:08 pm

Гледах Кам.. точно сега ми се искаше да изляза през прозореца и да не се върна въобще.
- Те знаят за мен.. Кръстницата ми им обясни,защото тогава когато ме взеха бях опасна.. но те са хора.. като теб. Ако не бяха ти щеше да си хибрид,а не човек. - обясних просто и махнах ай пода от себе си. Загледах се в очите му,а след това се разсмях.
- Мислиш че те мразя? - попитах с изненадан и разочарован глас. - Явно това исакш да направиш с държанието си.. - казах възмутено,а погледа ми стана безизразен. Отворих устни за да кажа нещо,но се спрях и въздъхнах.
- Глупачка.. пълна глупачка.. - отпуснах се на възглавниците и загледах тавана.
- Сега.. може да си ходиш и без това със сигурност не ти е приятно да си край мен,защото това твое държание не от днес. скоро ще се преместя,няма да живея тук,таак и така се водя като за 19 годишна. Ще ти е добре,обещавам. - подсмихнах се.А след това отново придърпах айпода си. Знаех че съм сама,явно просто до сега се бях залъгвала че някога ще се впиша в цялата тази семейна работа.

by **Cam.** Нед Сеп 25, 2011 7:27 pm

Не нямаше да му е добре без нея. За пръв път се замисляше какъв щеше да е животът му без нея, като остави на страна случея с онзи нещастник, след който може би вече щеше отдавна на лежи в гроба, ако не бе Фейт.
Животът му щеше да е много по-различен, коренно по-различен. До преди час имаше поне някой, който изпитваше положителни чувства към него, на когото бе симпатичен, който искаше да го защити. Дори се съмняваше в собственият си баща, а майка му отдавна бе разписана от тази листа.
Та през цялото това време е имал приятел без да разбере. И се е държал толкова зле, направо отвратително, а Фейт е била толкова мила и грижовна.
Щеше да си тръгне и да не се върне. Кам щеше да е съвсем самичък.
За миг замръзна на мястото си. Чудеше се какво да направи, за да я накара да размисли.
Имаше ли смисъл да се мъчи? Всякаш не я познаваше-нищо не можеше да промени мнението й.
Това може би бе последният му миг с Фейт. ..никога повече нямаше да я види.
Надигна се съвсем лекичко, надвесвайки се над нея. Лицето му бе на милиметри от нейното, можеше да почувства дъхът й. Улови обърканият й поглед. Не знаеше какво си мисли той, й това я притесняваше до някъде, просто защото съзнанието му бе абсолютно празно. Нямаше нищо в момента около него, само мигът. Последният миг.
Целунна я за секунда, а после се отдръпна са да проследи реакцията й. По-скоро нежно докосване на устните, нищо повече, но то му бе абсолютно достатъчно.

by **Faith.** Нед Сеп 25, 2011 7:37 pm

Никога не се бях чувствала така странно. Погалих бузата му за момент,вглеждайки се в очите му,а след това отместих поглед. това не значеше че няма да се преместя. Време беше,прекалено много се задържах тук.
- Трябва да се гордееш със себе си. Ти си единственото момче което от векове насам е успявало да разтупти и в същото време да счупи сърцето ми.- погледнах го и го придърпах за блузата целувайки го страстно,като за последно. Притиснах го към себе си,а след това го освободих. Изправих се от леглото и изкарах сака си от гардероба,бързо събрах малкото си вещи.. стигайки до едно мече което той ми подари за рожденият ден,лека усмивка премина по лицето ми,внимателно го прибрах в сака.
- Ако имаш проблеми,или пък просто искаш да говорим знаеш.. отиваш при Лари,той ще знае къде съм.. - обясних просто и ясно. огледах се.
- Майка ти и баща ти все още не са в къщи тъй че сега е момента да тръгна,защото иначе ако изчакам до утре може да има много лош край.. кажи ми че им благодаря че ме приютиха и че ще идвам да ги виждам когато мога. - вдигнах сака си и се усмихнах леко на Кам.
- Сбогом,Кам.

by **Cam.** Нед Сеп 25, 2011 7:47 pm

- Майка ти и баща ти все още не са в къщи тъй че сега е момента да тръгна,защото иначе ако изчакам до утре може да има много лош край.. кажи ми че им благодаря че ме приютиха и че ще идвам да ги виждам когато мога.-каза тя с лека усмивка, взе тежкият сак от леглото си и се запъти към вратата
Без да се обръща каза съвсем тихо "Сбогом, Кам".
Кам се втурна след нея и обви ръце около кръста й. В него се зараждаше някаква ярост, как може просто така да си тръгне. Притисна я силно към себе си, а после с едно движение я обърна към себе си.
-Къде мислиш, че отиваш?! Н-не може просто ей така да целунеш брат си, а после да си вземеш нещицата и да си тръгнеш!-подчти извика той-Защо го правиш? Няма смисъл. Не искаш ли да останеш...с мен?
Той отново впи устни в нейните, този път по-страстно, надявайки се че някак ще я вразуми с това си свое действие. Нима не бе достатъчна причина тя да остане? Та това си бе истинско приключение. Тя харесваше приключенията...нали? Нямаше да крие само русата си косица от майка си, щеше да крие и чувствата към сестра си. Щеше да открадва някоя целувка в кухнята докато Едуард не гледа, щяха да докосват ръцете си по време на вечеря под масата.
Самата мисъл за всичко това бе повече от перфектна.
-Оставаш...-извика той и грабна сака от ръцете й след като отлепи устни от нейните-И не приемам не за отговор.
Той хвърли нещата й небрежно върху леглото, знаейки, че тя просто щеше да си ги вземе обратно, но така печелеше време.

by **Faith.** Нед Сеп 25, 2011 7:56 pm

Прокарвах нежно пръсти по косата му,отвръщайки на целувката. Ръцете му бяха толкова топли,а тялото ми ледено студено. Целунах внимателно вратът му,устните ми бяха като лед. След това се отдръпнах леко от него.
- Аз н.. - точно преди да кажа че не мога той каза че не приема не за отговор. Хвърли нещата ми върху леглото и ме погледна. Усмихнах се леко,погалих бузата му.
- Удивително е как сега.. знаеш какво ми бе на мен през цялото това време.. - хванах го за ръката и го поведох към леглото където седнахме. Мълчах,не знаех какво да му кажа,изпитвах и много радост.
- Добре.. добре ще остана само заради теб,а когато не ме искаш повече просто ще изчезна от живота ти така всякаш никога не ме е имало. - погледнах го. - Опасна съм.. заради мен имаш кошмари,правя го несъзнателно.. би трябвало да ме мразиш,да иска да си тръгна, от колкото да ме молиш да остана Кам.. - допълних малко след това. чух че мама затвори вратата и внимателно сложих качулката му върху главата.
- Да не би да ме лъжат очите? - попита мама влизайки в стаята с доволна усмивка. - Все още не сте се избили?
- Мамоо.. - казах с лек смях - не се мразим чак толкова. Нали Ками? - попитах намигайки му. Трябваше всичко да изглежда както е било винаги.

by Sponsored content

Къщата на семейство Питърс

Къщата на семейство Питърс

Re: Къщата на семейство Питърс

Re: Къщата на семейство Питърс

Re: Къщата на семейство Питърс

Re: Къщата на семейство Питърс

Re: Къщата на семейство Питърс

Re: Къщата на семейство Питърс

Re: Къщата на семейство Питърс

Re: Къщата на семейство Питърс

Re: Къщата на семейство Питърс

Re: Къщата на семейство Питърс

Re: Къщата на семейство Питърс

Re: Къщата на семейство Питърс

Re: Къщата на семейство Питърс